накуцвало

Речник на българския език

1. накуцвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

накуцвало е производна форма на накуцвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. накуцвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

накуцвало е производна форма на накуцвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. накуцвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

накуцвало е производна форма на накуцвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. накуцвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

накуцвало е производна форма на накуцвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).