накусил е

Речник на българския език

1. накусил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

накусил е е производна форма на накуся (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. накусил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

накусил е е производна форма на накуся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).