накусило

Речник на българския език

1. накусило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

накусило е производна форма на накуся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. накусило — мин. деят. св. прич. ср. р.

накусило е производна форма на накуся (мин. деят. св. прич. ср. р.).