накусил

Речник на българския език

1. накусил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

накусил е производна форма на накуся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. накусил — мин. деят. св. прич. м. р.

накусил е производна форма на накуся (мин. деят. св. прич. м. р.).