накусели

Речник на българския език

1. накусели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

накусели е производна форма на накуся (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. накусели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

накусели е производна форма на накуся (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).