накусел

Речник на българския език

1. накусел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

накусел е производна форма на накуся (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. накусел — мин. деят. несв. прич. м. р.

накусел е производна форма на накуся (мин. деят. несв. прич. м. р.).