накупело

Речник на българския език

1. накупело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

накупело е производна форма на накупя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. накупело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

накупело е производна форма на накупя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).