накупел

Речник на българския език

1. накупел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

накупел е производна форма на накупя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. накупел — мин. деят. несв. прич. м. р.

накупел е производна форма на накупя (мин. деят. несв. прич. м. р.).