накривяло

Речник на българския език

1. накривяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

накривяло е производна форма на накривя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. накривяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

накривяло е производна форма на накривя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

3. накривяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

накривяло е производна форма на накривея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. накривяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

накривяло е производна форма на накривея (мин. деят. св. прич. ср. р.).