накривил

Речник на българския език

1. накривил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

накривил е производна форма на накривя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. накривил — мин. деят. св. прич. м. р.

накривил е производна форма на накривя (мин. деят. св. прич. м. р.).