накосявало

Речник на българския език

1. накосявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

накосявало е производна форма на накосявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. накосявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

накосявало е производна форма на накосявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. накосявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

накосявало е производна форма на накосявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. накосявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

накосявало е производна форма на накосявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).