накосил е

Речник на българския език

1. накосил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

накосил е е производна форма на накося (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. накосил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

накосил е е производна форма на накося (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).