накосил

Речник на българския език

1. накосил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

накосил е производна форма на накося (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. накосил — мин. деят. св. прич. м. р.

накосил е производна форма на накося (мин. деят. св. прич. м. р.).