наконтило

Речник на българския език

1. наконтило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наконтило е производна форма на наконтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наконтило — мин. деят. св. прич. ср. р.

наконтило е производна форма на наконтя (мин. деят. св. прич. ср. р.).