наконтело

Речник на българския език

1. наконтело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наконтело е производна форма на наконтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наконтело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

наконтело е производна форма на наконтя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).