наколехте

Речник на българския език

1. наколехте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

наколехте е производна форма на наколя (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).

2. наколехте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

наколехте е производна форма на наколя (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).