наколеничил е

Речник на българския език

1. наколеничил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наколеничил е е производна форма на наколенича (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наколеничил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наколеничил е е производна форма на наколенича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).