наколеничело

Речник на българския език

1. наколеничело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наколеничело е производна форма на наколенича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наколеничело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

наколеничело е производна форма на наколенича (мин. деят. несв. прич. ср. р.).