наколвало

Речник на българския език

1. наколвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наколвало е производна форма на наколвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наколвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наколвало е производна форма на наколвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. наколвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

наколвало е производна форма на наколвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. наколвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

наколвало е производна форма на наколвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).