наколвали

Речник на българския език

1. наколвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

наколвали е производна форма на наколвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. наколвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

наколвали е производна форма на наколвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. наколвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

наколвали е производна форма на наколвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. наколвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

наколвали е производна форма на наколвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).