наколвала

Речник на българския език

1. наколвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

наколвала е производна форма на наколвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. наколвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

наколвала е производна форма на наколвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. наколвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

наколвала е производна форма на наколвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. наколвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

наколвала е производна форма на наколвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).