накокошинила

Речник на българския език

1. накокошинила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

накокошинила е производна форма на накокошиня се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. накокошинила — мин. деят. св. прич. ж. р.

накокошинила е производна форма на накокошиня се (мин. деят. св. прич. ж. р.).