накокошинвахте

Речник на българския език

1. накокошинвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

накокошинвахте е производна форма на накокошинвам се (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. накокошинвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

накокошинвахте е производна форма на накокошинвам се (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).