накокошинваха

Речник на българския език

1. накокошинваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

накокошинваха е производна форма на накокошинвам се (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. накокошинваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

накокошинваха е производна форма на накокошинвам се (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).