накокошинвало е

Речник на българския език

1. накокошинвало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

накокошинвало е е производна форма на накокошинвам се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. накокошинвало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

накокошинвало е е производна форма на накокошинвам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. накокошинвало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

накокошинвало е е производна форма на накокошинвам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).