накокошинва

Речник на българския език

1. накокошинва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

накокошинва е производна форма на накокошинвам се (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. накокошинва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

накокошинва е производна форма на накокошинвам се (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. накокошинва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

накокошинва е производна форма на накокошинвам се (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).