наковлаждало е

Речник на българския език

1. наковлаждало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наковлаждало е е производна форма на наковлаждам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наковлаждало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наковлаждало е е производна форма на наковлаждам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. наковлаждало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наковлаждало е е производна форма на наковлаждам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).