наковлаждало

Речник на българския език

1. наковлаждало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наковлаждало е производна форма на наковлаждам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наковлаждало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наковлаждало е производна форма на наковлаждам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. наковлаждало — мин. деят. св. прич. ср. р.

наковлаждало е производна форма на наковлаждам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. наковлаждало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

наковлаждало е производна форма на наковлаждам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).