наковладяха

Речник на българския език

1. наковладяха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

наковладяха е производна форма на наковладям (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. наковладяха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

наковладяха е производна форма на наковладям (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).