наковладят

Речник на българския език

1. наковладят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

наковладят е производна форма на наковладям (сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. наковладят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

наковладят е производна форма на наковладя (сег. вр., 3 л., мн. ч.).