наковладяли

Речник на българския език

1. наковладяли — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

наковладяли е производна форма на наковладям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. наковладяли — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

наковладяли е производна форма на наковладям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. наковладяли — мин. деят. св. прич. мн. ч.

наковладяли е производна форма на наковладям (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. наковладяли — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

наковладяли е производна форма на наковладям (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).