наковладяла

Речник на българския език

1. наковладяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

наковладяла е производна форма на наковладям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. наковладяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

наковладяла е производна форма на наковладям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. наковладяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

наковладяла е производна форма на наковладям (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. наковладяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

наковладяла е производна форма на наковладям (мин. деят. несв. прич. ж. р.).