наковладял

Речник на българския език

1. наковладял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наковладял е производна форма на наковладям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наковладял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наковладял е производна форма на наковладям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. наковладял — мин. деят. св. прич. м. р.

наковладял е производна форма на наковладям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. наковладял — мин. деят. несв. прич. м. р.

наковладял е производна форма на наковладям (мин. деят. несв. прич. м. р.).