наковладил съм

Речник на българския език

1. наковладил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

наковладил съм е производна форма на наковладя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. наковладил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

наковладил съм е производна форма на наковладя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).