наковладил е

Речник на българския език

1. наковладил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наковладил е е производна форма на наковладя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наковладил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наковладил е е производна форма на наковладя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).