наковладило

Речник на българския език

1. наковладило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наковладило е производна форма на наковладя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наковладило — мин. деят. св. прич. ср. р.

наковладило е производна форма на наковладя (мин. деят. св. прич. ср. р.).