наковладили

Речник на българския език

1. наковладили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

наковладили е производна форма на наковладя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. наковладили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

наковладили е производна форма на наковладя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).