наковладила

Речник на българския език

1. наковладила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

наковладила е производна форма на наковладя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. наковладила — мин. деят. св. прич. ж. р.

наковладила е производна форма на наковладя (мин. деят. св. прич. ж. р.).