наковладил

Речник на българския език

1. наковладил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наковладил е производна форма на наковладя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наковладил — мин. деят. св. прич. м. р.

наковладил е производна форма на наковладя (мин. деят. св. прич. м. р.).