наковлади

Речник на българския език

1. наковлади — сег. вр., 3 л., ед. ч.

наковлади е производна форма на наковладя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. наковлади — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

наковлади е производна форма на наковладя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. наковлади — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

наковлади е производна форма на наковладя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. наковлади — повелително наклонение, ед. ч.

наковлади е производна форма на наковладя (повелително наклонение, ед. ч.).