наковладело

Речник на българския език

1. наковладело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наковладело е производна форма на наковладя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наковладело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

наковладело е производна форма на наковладя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).