наковладел

Речник на българския език

1. наковладел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наковладел е производна форма на наковладя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наковладел — мин. деят. несв. прич. м. р.

наковладел е производна форма на наковладя (мин. деят. несв. прич. м. р.).