наклоняло

Речник на българския език

1. наклоняло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наклоняло е производна форма на наклоня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наклоняло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

наклоняло е производна форма на наклоня (мин. деят. несв. прич. ср. р.).