наклонявал

Речник на българския език

1. наклонявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наклонявал е производна форма на наклонявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наклонявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наклонявал е производна форма на наклонявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. наклонявал — мин. деят. св. прич. м. р.

наклонявал е производна форма на наклонявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. наклонявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

наклонявал е производна форма на наклонявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).