наклепете

Речник на българския език

1. наклепете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

наклепете е производна форма на наклепя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. наклепете — повелително наклонение, мн. ч.

наклепете е производна форма на наклепя (повелително наклонение, мн. ч.).