наклейвал

Речник на българския език

1. наклейвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наклейвал е производна форма на наклейвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наклейвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наклейвал е производна форма на наклейвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. наклейвал — мин. деят. св. прич. м. р.

наклейвал е производна форма на наклейвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. наклейвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

наклейвал е производна форма на наклейвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).