наклейва

Речник на българския език

1. наклейва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

наклейва е производна форма на наклейвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. наклейва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

наклейва е производна форма на наклейвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. наклейва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

наклейва е производна форма на наклейвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).