наклало

Речник на българския език

1. наклало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наклало е производна форма на наклада (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наклало — мин. деят. св. прич. ср. р.

наклало е производна форма на наклада (мин. деят. св. прич. ср. р.).

3. наклало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наклало е производна форма на наколя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. наклало — мин. деят. св. прич. ср. р.

наклало е производна форма на наколя (мин. деят. св. прич. ср. р.).