накичило е

Речник на българския език

1. накичило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

накичило е е производна форма на накича (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. накичило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

накичило е е производна форма на накича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).