накичи

Речник на българския език

1. накичи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

накичи е производна форма на накича (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. накичи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

накичи е производна форма на накича (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. накичи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

накичи е производна форма на накича (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. накичи — повелително наклонение, ед. ч.

накичи е производна форма на накича (повелително наклонение, ед. ч.).